Униние след празника

Начало книги

Казах му: „Винаги всичко започва от утре.“ Изглеждаше съвсем скапан. Освен това брадясал. И на двамата ни горчеше в устата, а скоро щеше да се съмне. Отдалеч се дочуваше съскането на боклукчийския камион по улица „Варен“.

Луи е стар приятел, но прекалено често се влюбва и това го прави досаден. „Точно така, а после ще ми кажеш, че животът е като деня след края на празника…“ Той постави стара плоча 45 оборота на Арета Франклин, а аз допих бутилката.

— Виждал ли си очите й? Кажи де, виждал ли си очите й?

Разбира се, че бях виждал очите й, познавах Летиция и изобщо не бях забравил, че на времето същите тези очи ми бяха създали подобен проблем. Луи беше затънал до уши и Арета редеше малка молитва за двама ни…

— Тя ми каза, че скоро ще се видим.

— Имаш ли телефона й?

— Ами…

— Монсо 43–32.

— Но…

— Никакво но.

Тя вече беше будна. Но не беше сама и Луи веднага затвори. Сега вече ми стана ясно, че тази нощ няма да се спи. „Нали те предупредих? Тя си е такава: всеки път, когато ти каже здравей, все едно, че ти казва сбогом.“ Съжалявах, че съм бил толкова рязък. Ненавиждах да утешавам Луи, защото той ми напомняше собствените ми минали неприятности. В стаята нахлу тревогата.

Читать дальше →