Ръкопис, намерен в „Сен-Жермен-де-Пре“

Начало книги

За последен път седя на първия етаж в кафене „Флор“. Отпивам от последната чаша кока-кола хеви. Скоро всичко ще свърши. Те идат. От другия край на булевард „Сен-Жермен“ вече се дочуват техните викове, скандирания с призиви за смърт, оглушителният трясък на самоделните бомби, които взривяват модните бутици, „Джон Лоб“, клонът на „Креди лионе“ на улица „Бак“… Вече са близо.

Пиша набързо тези няколко реда. Те не са завещание, тъй като нямам нищо, което да завещая. Всичко, което познавам, ще изчезне. Нашето падение не ще учуди никого. През идните векове трудовете по история ще изброяват причините за случилото се: разочарованието от управлението на Митеран, сетне от това на Ширак, „общественият разлом“, както те се изразяват… На мен самия обаче ми е странно, че ще трябва да умра точно на десети май. Твърде необичайна годишнина. Надявам се да не проявят прекалена жестокост и всичко да свърши бързо. Колко им трябва, за да ми видят сметката?

Читать дальше →