Първата новела от „Четива за начинаещи“

Начало книги

Жонатан слизаше бавно по многобройните стъпала, които свързваха вилата в стил рококо с плажа, като внимаваше да не изтърси маслинката от чашата мартини росо върху двуредния си ленен костюм в убито бяло. Луната се отразяваше в патинираните му в зелено мокасини с квадратни върхове, чийто модел бе специално разработен от Берлути за Анди Уорхол. Някъде зад него, в патиото, Жесика си тананикаше (фалшиво) „The Look of Love“, Соня дремеше под верандата след изпитото шампанско Татенже розе, реколта 1975 година, а младата Улрика за пореден път режеше тънките вени на изящната си китка. Жонатан слизаше към морето, потънал в приятни спомени за току-що завършилото парти: след сиртакито битката с плажни чадъри бе стигнала до ожесточение, а беемвето Z3 на Марио се бе озовало посред басейна. Бяха тридесетгодишни, а все още умееха да се забавляват. Времето нямаше власт над тях, родителските пари бяха предназначени за пилеене, а „любовен поглед виждам в твоите очи“. Скоро щеше да се съмне, но преди това Жонатан щеше да си е легнал (само че предварително трябваше да глътне по една таблетка траксен, аспежик 1000 и оксиболдин). В далечината се виждаха очертанията на нос Антиб. В главата му звучаха забравени мелодии на боса-нова: „How Insensitive“ от Джобим във версията на Синатра, „Светът пропада“ на Жюлиен Баер, „Nothing to loose“ от Манчини, изпълнена от Клодин Лонже… Във въздуха на Ривиерата се носеше някаква дошла сякаш от нищото въздишка. Тази вечер Жонатан бе срещнал една личност и останалите момичета бяха прочели в очите му, че тази среща не е като другите. Внезапно той захвърли чашата сред вълните и тръгна обратно. Трябваше на всяка цена да зададе Въпроса на възхитителното същество, което бе целунал. Моментът за това бе настъпил.

Читать дальше →