Първата глътка екстази

Начало книги

Представлява зеленикава кръгла таблетка. Струваше ми сто и петдесет франка. Опаковката е много шикозна: миниатюрно пластмасово пликче от един квадратен сантиметър. Така хапчето се стапя в устата, а не в ръката. Преди да го глътна с малко кола, се поколебавам за момент: знае ли човек какво има в него. Налага се да се довери на типовете, които са го произвели в някоя нелегална лаборатория, разположена в зле осветено мазе. Ако това наистина е така, значи са го пипали с мръсни ръце. Късно е вече! Сега остава само да изчакам и да се надявам, че въпросните непознати си разбират от занаята. Екстазито е по-лошо дори от бънджи. Всяко хапче е като скок без съобразяване с каквито и да било норми на безопасност.

Послушах съвета на дилъра: да не пия алкохол (смесването било опасно) и да не ям (пълният стомах намалявал действието на дрогата). И ето ме сега седя като глупак и чакам, без да мога нито да пийна, нито да похапна. На това му казват начинаещ наркоман: смотаняк, който нито пие, нито яде и непрекъснато си гледа часовника. След половин час чакане започвам да съжалявам, че съм се оказал тъкмо онзи хапльо, който е казал „да“, когато са го попитали дали иска да изпробва екстази. Тогава идеята ми се стори забавна, а освен това ми се дощя да бъда като някой Лестър Бангс или Хънтър Томпсън, сиреч „гонзо-журналист-камикадзе, готов на всякакви експерименти само заради поредното предизвикателство“.

Читать дальше →