Демодиран текст

Начало книги

Ню Йорк at last. Крайно време беше да захвърли елементарната мудност на европейските нощи с техния леснодостъпен разкош. Да действува, без да му мисли много, да извърши тъй нужната безнаказана постъпка, задължителната приумица, която да намери основание в собствената си съвършена ненужност. Мамка му, импровизацията е голямо наслаждение! Досущ като живота, вечерта завършва добре само ако е започнала зле.

Да заминеш — ето една дума, която твърде рядко бива осъществена на дело. Думите не бива да се мечтаят, а да се живеят. През мазното стъкло на таксито Брийан съзерцава истеричните небостъргачи на световната столица. Беше му хрумнало да напусне Париж, докато разсеяно беседваше с Марта, дребна и бузеста, но в замяна на това много богата американка. Тя се бе приближила до него на ръба на бездната, докато стояха на терасата на неговия апартамент с изглед към града, и бе започнала да му разказва в безкраен монолог за своя застоял живот. Пред перспективата да припадне от досада, Брийан бе предпочел да избяга, да напусне града по средата на едно изречение и да се напие в самолета.

Читать дальше →