Приключенията на Фильо и Макензен

Начало книги

… Седях един час и се чудех как да се обърна към вас, дали да ви кажа „Мили деца“… Накрая се ядосах, понеже нищо свястно не можах да се сетя. Все едно и също: мили деца… И се размислих… Първо, „Мили деца“ звучи повече като благословия, отколкото като обръщение към хора. Казва се също мило куче, мило коте, мило агънце и по върви! В самото обръщение има нещо несправедливо. Този, дето казва „Мили деца“, се поставя над тях, като че ли знае повече от децата и иска само малко тишина, за да им обясни това, което според него децата не знаят!… После си спомних за времето, когато и мене ме наричаха „мило дете“ и понасях това с голямо усилие, както не обичах да ме щипе по бузата всеки срещнат или ме целува така, че после скришом да си бърша бузата… И винаги тези действия бяха придружени от изречението: „Милото детенце!“… Намразих тая дума и си повтарях наум, че не съм мила, не искам да бъда мила, а искам само да се отнасят с мене естествено!

Читать дальше →