Аз бях Цицерон

Начало книги

Моята жажда за живот беше неутолима.

Намирах се на върха на живота, но не знаех това. Аз исках все повече и повече! Удоволствия, пари, тайна власт.

Понякога изпадах в сантименталност и се опивах в мечти. Тогава смятах себе си за почтен и достоен за обич. Понякога се чувствувах огорчен и честен, тогава само цинизмът ми помагаше. Под килима в моята стая в британското посолство лежеше цяло богатство: банкноти, наредени една до друга, на стойност 300 000 лири стерлинги — възнаграждението за моята дейност. Те ми създаваха самочувствие да вървя върху тях в покорното държане на верен слуга на своя господар, негово превъзходителство британския посланик в Анкара сър Хю Кнетчбъл-Хюгесен.

Бях женен и имах четири деца, но обичах едно момиче на име Езра, както преди това обичах друго момиче, Мара, и по-късно трето, което се наричаше Дуриет. Жена ми с децата живееха в Истанбул. Аз й пращах пари и се стараех да не мисля никога за нея, докато я забравих. Това беше подло от моя страна, но за мене това нямаше значение. Живеех в някакво опиянение.

Читать дальше →