Обладаване

Начало книги

Но зарежи поетите! Ами писачите на проза?

Акъл раздават. Я нека свършат нещо!

Закъде са без своите угодливи лъжи?

Говорят за закони и за факти,

представят всичко, както те го виждат,

признават нещо, ако им отърва,

не виждат туй, което не харесват,

отчитат само фактите, които

решават частния им случай;

останалото — дявол взел го.

История световна, ери — на гущери,

на индианци, войната в старата Европа,

Жером Наполеон, каквото щете.

И както авторът го иска.

И на такъв писател плащаш,

и възхваляваш го за туй, че

на камъка живот бил вдъхнал

или пък пламък — на мъглата,

и миналото възкресил бил.

И го затрупваш с куп въпроси като:

„А как успяхте да уловите нишката,

превела ви през този лабиринт?

Как от едното нищо изваяхте подобна сложна тъкан?

Как върху тази незначителна основа

вградихте вътъка на тази повест,

биография, роман?“. С две думи;

„Какво количество лъжи ви бяха нужни,

да съчините тази импозантна истина,

представена ни тук сега?“. ВК1

Читать дальше →