Ритуали на съзряването

Начало книги

Когато нещо го докосваше, той знаеше, че е ново – ново преживяване.

Докосването беше стряскащо в началото, след това – успокояващо.

Проникваше в плътта му без болка и му носеше покой. Когато то се

оттегляше, той се чувстваше изоставен, сам за първи път. Когато се

връщаше, той бе доволен: още едно ново усещане. След като беше изпитал

няколко от тези оттегляния и завръщания, той научи очакването.

Болката не научи, докато не дойде времето да се роди.

Можеше да усети и вкуси промените, случващи се около него – бавното

завъртане на тялото му, след това внезапния тласък, натискът първо около

главата, после по протежение на цялото му тяло. Изпитваше тъпа, далечна

болка.

И все пак не се страхуваше. Промените бяха правилни. Беше им времето.

Тялото му беше готово. Носеше се напред, избутвано от равномерен пулс, а

от време на време докосването на познатия му спътник го успокояваше.

Имаше светлина!

В началото зрението беше пламък от шок и болка. Той не можеше да избяга

Читать дальше →