Буреносен фронт

Начало книги

Особено съм задължен на Каролин, Фред, Дебра, Тара и Корин — първите почитатели на Хари Дрезден. Ако не беше перверзното ми желание да ви накарам да крещите, за да напиша поредната глава, Хари нямаше да преживее толкова неприятности. Много съм благодарен на Райша Мейнхард и Ей. Дж. Янчевиц — изключителни агенти и добри хора, а също и на Крис Или за всестранното му присъствие.

Специални благодарности на моя син, Дж. Дж., който вярваше, че тати е написал хубава книга, въпреки че не можеше да я прочете.

Благодаря и на теб, Шанън, за толкова много неща. Ти си моят ангел. Някой ден ще се науча най-сетне да си обръщам чорапите, преди да ги хвърля на пода на спалнята.

Половин час преди обичайното време чух пощальона да се приближава към вратата на моя офис. Стъпките му звучаха по-различно от друг път — бяха тежки, самоуверени, а той си подсвиркваше. Явно беше нов човек. Продължи да си подсвирква почти до вратата на офиса и едва тогава млъкна. След това се изсмя.

Читать дальше →