Нецелунатите момичета

Начало книги

Вий мълчите. Защо мълчите!

Аз дори не ви виждам очите!

Бяхме свикнали да гласуваме

само „за“ или само „против“.

Въздържали се има ли? Няма!

Тъй приключвахме всяка драма.

Аз си тръгвах и бях щастлив.

А сега въздържали се има.

Въздържаха се тъкмо трима.

Три изящни и умни момичета,

чийто спомен за мен е скъп.

И без капка лъжлива скромност —

чувствам цяло небе виновност

да лежи върху моя гръб.

Ще простите ли? Ще простите ли?

Вече толкова сме изпитали,

че е време съвсем усмихнати

да се срещнем сега на път.

Всяка моя минута щастие

съществува със ваше участие

и това ще ни свързва до смърт.

Вий мълчите. Защо мълчите!

Аз дори не ви виждам очите!

Бяхме свикнали да гласуваме

само „за“ или само „против“.

Въздържали се има ли? Няма!

Тъй приключвахме всяка драма.

Аз си тръгвах и бях щастлив.

А дървото над мен надвиснало

тържествуваше необмислено

във грамадни зелени пламъци

под безгрижните ветрове.

И се виеха като искри

на обилни вълни сребристи

Читать дальше →