Папагалът на Флобер

Начало книги

Шестима северноафриканци играеха на були под статуята на Флобер. Отчетливите удари отекваха сред тътена на натовареното движение. С една последна иронична милувка пръстите на мургава ръка се простиха със сребристата топка и я запратиха на земята. Тя тупна, подскочи тромаво и бавно описа дъга, повлякла след себе си облаче прах. За миг играчът застина като изящна временна статуя: приклекнал, с възторжено протегната десница. Видях усукана бяла риза, оголена до лакътя ръка и някакво петно на китката. Не беше часовник, както си помислих отначало, нито татуировка, а цветна лепенка с лика на политически мъдрец, когото в пустинята величаят.

Но нека започна с истинската статуя, онази горе, която ще остане във времето: лишена от изящество, с бликнали медни сълзи, с папийонка, разтворено сако и жилетка, торбести панталони и увиснали мустаци — извисяващ се завещан образ на реалния човек. Флобер не желае да отвърне на погледите. Зареял е взор на юг от площад „Де Карм“ към Катедралата и отвъд нея, високо над града, който е презирал и който от своя страна се е отнесъл към него доста пренебрежително. Вдигнал е глава в отбранителна поза, тъй че само гълъбите могат да съзрат изцяло плешивината на писателското теме.

Читать дальше →