Проклетникът

Начало книги

Тя седеше в стаята на кулата. Сама. Може би забравена сред гълчавата вътре в замъка. Ръката й почиваше на богато орнаментираната маса, на която стоеше часовник, причудлив воден часовник, който отброяваше минутите и часовете с чисти капки вода. Беше странно изглеждащо устройство, с глобус от метал и стъкло и птици, които пляскаха с криле, когато капещата вода отбележеше, че е отминал един час. Беше го купила преди много години, поддавайки се на моментния си каприз, на един малък майски панаир, където този часовник беше най-голямата атракция.

В топлия пролетен ден, когато фермери и селяни от Кент се бяха събрали около украсената с цветни ленти кола на амбулантния търговец, София се бе приближила неловко и бе застанала да слуша и да гледа, докато той обясняваше на тълпата как времето наистина минава пред очите им.

Бройте водните капки! Вижте как минава времето!

Също като другите привлечена от гледката, тя бе пристъпила още по-наблизо, удивена, че някой наистина бе хванал времето вътре в този глобус. Бе напуснала майския панаир с абсолютно празна кесия, притиснала здраво великолепния воден часовник до гърдите си.

Читать дальше →