Няма време за сбогом

Начало книги

Синтия се събуди. В къщата цареше тишина и тя си помисли, че е неделя.

Уви.

Искаше й се да бъде събота или ваканция, само и само да не ходи на училище. Стомахът все още я присвиваше, а главата й сякаш беше пълна с цимент и трябваше да полага усилия да не падне на гърдите или раменете й.

Господи, какво беше това в кошчето за отпадъци до леглото й? Не си спомняше да е повръщала вечерта, но доказателството беше пред очите й.

Трябваше да го изчисти, преди родителите й да влязат. Синтия стана, олюля се за миг, грабна малкия пластмасов контейнер с едната си ръка и с другата открехна вратата на стаята си. В коридора нямаше никого. Тя се промъкна покрай отворените врати на спалните на брат си и родителите си, влезе в банята и заключи.

Изсипа съдържанието на кошчето в тоалетната, изми го и се погледна в огледалото. „Ето как изглеждат четиринайсетгодишните момичета, когато се напият“ — помисли си тя.

Гледката не беше красива. Смътно си спомняше какво й беше дал Винс снощи. Беше отмъкнал от дома си две кутии „Будвайзер“, водка, джин и отворена бутилка червено вино. Синтия бе обещала да занесе малко от рома на баща си, но после се уплаши.

Читать дальше →