Сърца за изгаряне

Начало книги

— Времето изтече.

— МЛЪКНИ, дребосък! Говоря със сестра си.

Леля Джо издърпа поредната цигара от пакета „Марлборо 100“, оставен върху карираната ѝ платнена чанта, пъхна я в устата си, запали я със сребърната си „Зипо“ и изпрати към небесата облаче сивкав пушек.

— Каза „един час“. Беше в пет часа. Сега е шест — настоях аз. Леля нямаше никакъв усет за времето. При удобен случай можеше да откара цял ден тук, на гробището, и да разговаря с надгробните камъни. Добре де, с надгробния камък на Мама. Никога не разговаряше с Татко. Не го харесваше. — След два часа започва „Рицарят ездач“.

— Няма да го изпуснеш.

— Последния път го изпуснах — напомних ѝ. — Тръгнахме оттук в шест и половина, прибрахме се в седем, вечеряхме, ти ме застави да се изкъпя и докато седна пред телевизора, половината епизод вече бе минал. Няма как да гледаш сериал като „Рицарят ездач“ от средата. Трябва да започнеш от самото начало.

Читать дальше →