Какво сънуват псиборгите?

Начало книги

— Нещо разхладително, капитан Сетни? — осведоми се стюардесата с лъчезарна усмивка.

— С удоволствие — съгласих се аз и поех от подноса чаша „Комендантско червено“.

Хубавото момиче се отдалечи и ме остави насаме с мислите ми; изпитвах страхотна нужда от някакъв стимулатор, за да си изясня нещата.

Не успявах да отгатна защо Великите мозъци ме бяха извикали спешно в Калапол, седалище на Великия съвет на Мъдреците, управляващи всички звезди от Млечния път.

В известен смисъл това беше добре дошло, защото ми беше писнало до командувам един жалък преден пост в края на Галактиката.

Няма по-голямо изпитание за офицера от въздухоплаването от мирното време!

Повишението става много трудно, а и съвсем не възнамерявах да се задържам на този чин.

Вярно е, че имах късмет. Беше избухнала война между Просионийците и Конфедерацията, когато завърших училището за космонавти, и това спомогна бързо да достигна чин лейтенант, а после и капитан. Оттогава — пълно затишие!

Читать дальше →