Солдато

Начало книги

Той чакаше.

С устройството за нощна стрелба, монтирано на оръжието му, той можеше да се цели като посред бял ден. Кръглият червеникав отвор, разделен на четири от един кръст с тънки чертички на разстояние един милиметър една от друга, плътно приближаваше всеки детайл на къщата от другата страна на улицата.

Хубаво оръжие беше, но вече нямаше име, защото той беше изпилил обозначението на типа и серийния номер. Той самият не му беше дал име, въпреки че понякога му приличаше на чело, инструмент, от който можеше да изтръгва топли, дълбоки, болезнено хубави тонове. Това бяха малкото моменти, в които той се страхуваше от самия себе си.

Облегна оръжието до боядисаната в бяло стена и пристъпи към прозореца. Стаята, в която чакаше, беше празна, ако не се смятаха завесите и сивият килим, който поглъщаше шума. Той не пушеше, нито пък пиеше. Чакаше неподвижно. Въпреки късния час на улицата все още бе много оживено. Погледна кварцовия часовник с червения индикатор. Почти единайсет и половина. Още пет минути. Сградата отсреща беше „Клерол“, един от най-изисканите хотели на града. Входът на голямата като дворец сграда се закриваше от тента на бели и червени ивици. От време на време оттам се появяваше портиер в ливрея, за да посрещне някой гост от препускащите напред-назад жълти като тъкачески совалки таксита.

Читать дальше →