Всяко зло — за добро (за зло)

Начало книги

Събра рестото в шепа, взе кока-колата от плота и се огледа за маса. Беше останала една свободна в ъгъла. Ако сега беше в ресторант тя никак нямаше да му хареса, но в настоящия момент от нищо е му пукаше. Седна на стола, който изглеждаше невероятно естествен със своите, боядисани в бяло, метални пръчки с червени пластмасови облегалка и седалка върху тях. Сръбна малко, и едва преглътна ледено студената кола, която сякаш току що бяха разтопили. Остави обратно чашата на масата и извади пакета цигари. С небрежни движения откъсна горната част на фолиото. Запали, пусна дим нагоре и заби поглед в питието.

Меланхолията вече го беше завладяла напълно. Добре поне, че отчаянието не я допълваше. Много се мразеше в този момент, но и от това не му пукаше. Не му пукаше и че отпуската, която взе само, за да забави проекта, и с това да си го върне на шефа, щеше да отиде напразно. Вярно, не можа да прецени добре обстановката, но колкото и да премисляше това, което направи, винаги стигаше до извода, че беше избрал най-подходящото решение.

Читать дальше →