Последствията от едно ограничение

Начало книги

Силният вятър беше успял някакси да отвори прозореца и сега целия му кабинет приличаше по-скоро на пункт за вторични суровини. Когато влезе, първата му мисъл бе, че сигурно е сбъркал етажа, но под купищата разпиляни листа и други хартии той разпозна собствената си бърлога. Затвори прозореца и започна с нервни движения да оправя тая бъркотия.

Към десет и половина звънна телефона.

— Ало?

— Китанов, как върви? — попита шефът му с мек глас „Затишие пред буря“.

— Ами… Има още време.

— А ще се вместите ли в него?

— Ами мисля, че не.

Изригването не закъсня.

— Абе колко време ще трябва да те чакам, а? Цялата компания е в застой и защо, моля ти се? Ами заради отдела на Китанов! Виж сега! За последен път ти правя отсрочка. Ако до края на тази седмица не сте свършили… Ясно ли е?

— Да, разбира се.

— Добре — шефа продължи пак със спокоен глас, — но гледай тоя път да успееш.

— Да, да.

— Е, дочуване.

— Дочуване.

Остави меко слушалката на мястото й. Чувстваше как сърцето му бие сякаш в гърлото му. Преглътна тежко и се обърна към компютъра.

Читать дальше →