Кралят-демон

Начало книги

Острият слух на водача на екипажа спаси живота ни — моя и на Маран. Той чу изпращяването, когато големият дъб над нас се прекърши и рухна, и дръпна рязко юздите. Конете изцвилиха стреснато, свърнаха в канавката, а дървото се сгромоляса пред каретата.

Маран изхвърча с писък от седалката в прегръдката ми и се проснах по гръб, защото огромната карета се разлюля ужасно, занесе и спря — предното колело се беше пръснало на трески. Последваха мъжки викове и конско цвилене, измъкнах се изпод Маран, изритах вратата и измъкнах сабята си.

Но нямаше с кого да се бия. Нито имаше какво да се гледа освен каретата, тромаво килнала се на една страна, осемте коня, мъчещи се да се измъкнат от впряга, и кипналото гъмжило конници на ескорта ми, струпали се объркани наоколо.

Видях, в дигналия се прахоляк на един от далечните хълмове — конникът препускаше в бесен галоп, за да се измъкне.

Чуха се викове: „Чародейство!“, „Магия!“, „Дръжте го кучия син!“. Легат Балк изрева няколко доброволци да подгонят неуспелия убиец, но други викове — от самия мен, от капитан Ласта и, напук на всякакви правила, от пиконосец Карджан — отмениха заповедта.

Читать дальше →