Завръщането на морето

Начало книги

И през нощта Мейсън пак чу приближаването на морето, приглушения тътен на вълните, търкалящи си по съседните улици. Събуди се и излезе на лунната светлина — домовете белееха като гробници върху чисто измити бетонни площадки. На двеста ярда вълните се гонеха и прескачаха, ту заливайки тротоарите, ту отстъпвайки. По градините се разливаше пяна и пръските запълваха въздуха с опияняващ мирис на море.

Далеч от брега, в открито море, огромните вълни се надбягваха над покривите на потопените домове и единствено самотните тръби разсичаха белите им гребени. Отдръпвайки се назад, когато студената пяна облиза босите му ходила, Мейсън огледа дома си, там жена му спеше. Всяка нощ морето се преместваше на няколко ярда по-близо, неумолимо като гилотина.

Почти половин час Мейсън гледа играта на вълните между покривите. Светещият прибой отразяваше бледо светлината на облаците, подгонени от вятъра, и придаваше восъчен блясък на ръцете му.

Читать дальше →