Шестият

Начало книги

— Спрете! — дрезгаво изкрещя мъжът.

Дишаше тежко, вкопчен в металната маса със затворени очи и напрегнати мускули. От слушалките се изливаше океан от думи, които пронизваха ушите му и нахлуваха в мозъка. По гърдите и раменете му се виждаха многобройни датчици, от главата му стърчаха електроди, контролиращи мозъчната дейност. Помещението беше ярко осветено.

Залпът от звуци и сменящи се видеокадри на монитора караше тялото му да се олюлява, сякаш разтърсвано от тежките юмруци на шампион по бокс тежка категория.

От очите му потекоха сълзи.

Малката група хора в съседното затъмнено помещение смаяно наблюдаваха сцената.

На стената в килията имаше огромен монитор, висок метър и осемдесет и широк два и четирийсет. Перфектен за гледане на някой мач от Националната футболна лига. Но по него не тичаха огромни мъже с тежки доспехи, имащи единствената цел да блокират мозъчните клетки на противника. Вместо тях течеше поток от строго секретни сведения, които бяха известни на много малко хора.

Читать дальше →