Последната миля

Начало книги

— Марс, Мелвин!

Тук винаги извикваха затворниците по този начин — първо фамилия, после малко име. Той реагираше мигновено, щом чуеше имената си.

Дори когато седеше на тоалетната чиния. Трябваше да отговори като войник, макар да не бе служил в армията. Беше попаднал на това място въпреки огромната си съпротива.

— Марс, Мелвин?

— Да, сър. Тук, сър. В момента се изхождам.

Че къде другаде мога да бъда освен тук?

Нямаше представа защо действаха така и не си беше направил труда да попита. Отговорът нямаше да промени нищо. Най-много да отнесеше някоя здрава палка по главата.

Той си имаше достатъчно други грижи тук, в Тексаския щатски затвор в Хънтсвил. Наричаха го Зида заради високата стена от червени тухли, която го ограждаше. Беше най-старият затвор в щата, отворил врати през 1849 г. Освен това в него имаше стая за екзекуции.

В регистрите Марс се водеше затворник 747, като боинга. Заради това надзирателите в отделението на смъртниците, откъдето го бяха довели, го наричаха „Джъмбо“. И макар Марс да не беше огромен, не беше и дребен. Повечето хора трябваше да вдигнат глава, за да го погледнат в очите. Беше един и деветдесет — или сто осемдесет и девет сантиметра и седем милиметра, ако трябваше да бъде по-прецизен.

Читать дальше →