Ничия земя

Начало книги

Пол Роджърс чакаше да дойдат и да го убият.

Чакаше от десет години.

Оставаха още двайсет и четири часа. Те го деляха от смъртта.

Или от живота.

Роджърс бе висок метър и осемдесет и шест и заковаваше стрелката на кантара на осемдесет и два килограма. Повечето хора, обърнали внимание само на мускулестото му тяло, биха се изненадали от факта, че е над петдесет години. От врата надолу приличаше на рисунка от атлас по анатомия, с ясно оформени мускули, които плавно преливаха един в друг.

От врата нагоре обаче годините бяха оставили своя отпечатък и да кажеш, че е на петдесет, би било голям комплимент. Косата му беше гъста, но силно прошарена, а лицето му — макар и прекарало цяло десетилетие зад решетките, далече от слънчева светлина — изглеждаше обветрено и набраздено от дълбоки бръчки около очите и устата; широкото му чело също бе прорязано от неравни линии.

Разрошената му брада беше с цвета на косата му. Надзирателите не позволяваха на затворниците да си пускат бради и мустаци, но Роджърс знаеше, че никой не би събрал достатъчно смелост да му нареди да се обръсне.

Читать дальше →