Мишената

Начало книги

Това място се обитаваше от четиристотин души, повечето от които щяха да прекарат остатъка от живота си в него. А после щяха да отидат в ада.

Дебелите бетонни стени бяха покрити с отвратителни графити. С годините те ставаха все повече, като утайката в канализацията. Стоманените решетки бяха нащърбени и издраскани, но все още твърде солидни, за да бъдат огънати от човешки ръце. Разбира се, имаше и официално регистрирани бягства, но последното от тях се беше случило преди повече от трийсет години. Причината за това беше проста — озовали се отвъд дебелите стени, бегълците откриваха жестоката истина, че няма къде да отидат. Защото хората навън бяха точно толкова недружелюбни, колкото и онези вътре.

А на всичкото отгоре бяха и по-добре въоръжени.

Старецът получи поредния пристъп на остра кашлица, придружена от плюене на кръв, което говореше за терминалното му състояние също толкова категорично, колкото и медицинското заключение. Той знаеше, че умира, беше само въпрос на време. Но бе твърдо решен да не се предава, докато не свърши още нещо на този свят. И то веднага, защото нямаше да има втори шанс.

Читать дальше →