Коктейл „Декстър“

Начало книги

Крайн пресече кабинета и въпреки усилията си, се олюля два-три пъти, а и за малко не закачи с рамо рамката на вратата. После тя се плъзна на мястото си. Декстър и Медвиг останаха сами.

— Е? — с леден глас попита Декстър. — Какво ще кажете, майоре?

— Че на един звездолет винаги може да се скрият един-два кашона уиски. И че никаква митническа проверка не би ги открила.

— Ако момчетата от „Дора“ действително са прекарали един-два кашона уиски, то все някога трябва да свърши. И то скоро! Че какво са два или нека даже три кашона уиски за няколкостотин човека от четирите бази?

— А засега — подхвърли Медвиг, — най-добре ще е да не си пъхаме носа в зоната на космодрума. След седмица там вече нищо няма да е останало за нашите момчета.

Декстър кимна.

— А какво ще правим с Крайн, майоре?

— Той и без това след вашето конско три дни няма да спи.

— Добре. Ще смятаме инцидента за приключен. Но ако това се повтори… — Декстър дари Медвиг с многозначителен поглед. — Свободен сте, майоре.

Читать дальше →