Окото на времето

Начало книги

Тази книга не е нито продължение, нито предхождаща част на по-ранната „Одисея“, а по-скоро заема „перпендикулярна“ позиция спрямо нея, като прехвърля някои мои мисли и разсъждения от онова време в съвсем нова посока.

Цитатът от Ръдиард Киплинг — „Градове, тронове и сила“, се използва с любезното съгласие на „АП Уот Лтд“ и Националната фондация за изследване на историята и изкуството.

В продължение на четирийсет милиона години планетата изстиваше и изсъхваше и дойде време, когато на север ледените шапки започнаха да се врязват в континентите. Гористият пояс, който някога се простираше от Африка до Евразия и бе почти непрекъснат от Атлантическото крайбрежие до Далечния изток, се бе смалил до изолирани горски масиви. Животните, които доскоро обитаваха тази безбрежна зеленина, бяха изправени пред избора да се приспособяват или да напуснат.

Видът на Търсеща бе прибягнал и до двете.

Търсеща се бе притаила в края на останките от една горичка, с увиснало на шията бебе. Очите й, скрити под изпъкналите вежди, примижаваха срещу ярката светлина. Местността отвъд горичката беше равнинна, окъпана в слънчеви лъчи, нагорещена. Място, лишено от укрития, където смъртта може да те споходи мигновено. Земя на нови възможности, която в далечното бъдеще щеше да се превърне в граница между Афганистан и Пакистан и да се прочуе като Северозападната граница.

Читать дальше →