Тревожни хора

Начало книги

Банков обир. Заложническа драма. Стълбище, пълно с полицаи, на път да нахлуят в апартамент. Лесно се стигна дотук, много по-лесно, отколкото може би си мислят хората.

Всичко необходимо беше просто една много, много лоша идея.

Това е история за много неща, но най-вече за идиоти. Ето защо още тук трябва да се отбележи, че винаги е твърде лесно да обявим другите хора за идиоти, ако сме забравили, че почти винаги е идиотски трудно да бъдеш човек. Особено ако в живота ни има хора, заради които самите ние се опитваме да бъдем що-годе добри хора.

Защото в днешно време от всички нас се очаква да се справяме с непонятно много неща. Трябва да имаме работа и жилище, и семейство, и чисто бельо, и да плащаме данъци, и да помним паролата за скапания уайфай. Някои от нас така и не успяват да се справят с целия този хаос. Животът си тече, Земята препуска с два милиона километра в час през Космоса, а ние треперим паникьосано на повърхността ѝ като изгубени чорапи. Сърцата ни са сапуни, които изпускаме, ако се отпуснем дори за секунда, а те се плъзват някъде далеч и се влюбват или разбиват просто така. Нямаме контрол. Затова се научаваме да се преструваме постоянно: на работа, в брака, с децата и с всичко останало. Преструваме се, че сме нормални, образовани, че разбираме какво означава „ниво на амортизация“ и „темп на инфлация“. Че знаем как се прави секс. Истината е, че знаем за секса точно толкова, колкото и за USB кабелите, а с малките гадове винаги се получава от четвъртия път. (Не, не, не, да, ВЛЕЗЕ!) Преструваме се, че сме добри родители, а единственото, което правим в действителност, е да даваме на хлапетата храна, дрехи и мъмрене, ако налапат дъвка, която са намерили на земята.

Читать дальше →