Бьорнстад

Начало книги

Беше късна вечер в края на март. Един млад човек взе двуцевна ловна пушка в ръка, отиде право в гората, допря оръжието до челото на друг човек и натисна спусъка.

Тази история разказва как се стигна дотук.

2

Туп-туп-туп-туп-туп.

Намираме се в Бьорнстад1 в началото на март и все още нищо не се е случило. Петък е и всички просто чакат. Утре юношеският отбор на Бьорнстад Хокей ще играе полуфинал в най-висшата младежка дивизия в страната. Колко ли важно би могло да е това? Не много, разбира се. Ако се случваше някъде другаде.

Туп. Туп. Туп-туп-туп.

Бьорнстад се буди рано, както винаги. Малките градчета трябва да си дават аванс, за да могат да се състезават с останалия свят. Редиците автомобили на паркинга пред фабриката вече са покрити със сняг. С полуотворени очи и полузатворени умове, хората са се наредили на тиха опашка, за да потвърдят съществуването си пред системата за отчитане на работното време. Изтръскват ботушите си от кишата, с погледи, настроени на автопилот, и с гласове като от телефонен секретар, в очакване предпочитаният наркотик – кофеин, никотин или захар – да подейства и да приведе телата им в що-годе изправно състояние поне до първата почивка.

Читать дальше →