Няма такова място — далеч

Начало книги

Рей! Благодаря Ти, че ме повика на своя Рожден ден. Твоят дом е на хиляди мили от мен, а аз отправям на пътешествие само в особени случаи… Рожденият ден на Рей — това е точно такъв случай, и аз с нетърпение очаквам срещата с Теб…

[Б.пр. „рей“ — лъч (англ.)]

Аз се отправям на път, доверявайки се на сърцето на Колибрито, което ние с Теб срещнахме много отдавна. То, както винаги, беше много приветливо, но когато аз му казах, че малката Рей е пораснала, и че аз отивам при нея с подарък за Рождения й ден, то много се удиви. Дълго летяхме в тишина, и накрая то промълви: „Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко ми е ясно, как така отиваш на Рожден ден.“

— Разбира се, аз отивам на Рожден ден, — отговорих аз. — Какво неразбираемо има? — то помълча, а, когато стигнахме до гнездото на Бухала, каза: „Могат ли милите на практика да ни разделят с приателите ни? Ако ти искаш да си с нея, нима вече не си с нея?“

Читать дальше →