Небето винаги е там

Начало книги

след като се събудим, за да си спомним какво сме сънували през нощта. Запис в тъмното, докато стоиш със затворени очи, улавя отломки и късчета, узнава какво е преживял спящият и какво казва сънуващият „аз“ на будния „аз“.

Известно време опитвах това — веднага щом се събудех, разказвах сънищата си на един малък, захранван с батерия касетофон, поставен до възглавницата ми. Не се получи. Няколко секунди помнех случилото се през нощта, но никога не можах да разбера какво ми казваха звуците от записа. Чувах само един странен, дрезгав, мъртвешки глас — глух и старчески като отваряща се врата на гробница — сякаш сънят беше самата смърт.

Хартията и моливът вършеха по-добра работа и когато се научих да не пиша чертичките една върху друга1, започнах да разбирай пътешествията на онази част от моето същество, която никога не заспиваше. Много планини, страната на бляновете, много летене, много ята, много океани, връхлитащи скалите, много странни, незначителни факти и понякога необикновени мо-менти от живот, който е отминал или от такъв, който предстой.

Читать дальше →