Професия

Начало книги

Джордж Платън не можа да прикрие нетърпението си, нито да го потисне — бе развълнуван твърде много, дори гласът му го издаваше:

— Утре е първи май. Олимпиадата!

Той се преобърна по корем и се взря от леглото си по посока на своя съквартирант: „Не изпитва ли същите чувства, не го ли трогва този факт поне малко?“

Джордж имаше слабо лице, а за близо година и половина престой в Дома то бе заслабнало още повече. Тялото му бе също слабо, но погледът на сините му очи си оставаше както винаги напрегнат. Точно сега в тях се четеше безизходица, тя проличаваше и от начина, по който пръстите му набръчкваха покривката на леглото.

Съквартирантът на Джордж вдигна набързо поглед от книгата си и използва възможността, за да нагласи осветлението, което бликаше от стената, по-ярко в близост до своя стол. Името му бе Хали Омани, по рождение нигериец. Тъмнокафявата му кожа и масивните му черти сякаш бяха създадени, за да изразяват самото спокойствие, затова споменаването на Олимпиадата не го трогна изобщо.

Читать дальше →