Падането на нощта

Начало книги

Атон 77, директор на университета Саро, войнствено издаде напред долната си устна и се втренчи с дива ярост в младия журналист.

Теремон 762 лесно се справи с тази ярост. В по-ранните си дни, когато неговата сега широко популярна рубрика беше само луда идея в палавото му репортерско въображение, той се бе специализирал в „невъзможните“ интервюта. Това му бе струвало контузии, насинени очи и счупени кокали, но го беше запасило с богати резерви хладнокръвие и самоувереност.

Така че той отпусна протегнатата ръка, която бе така подчертано пренебрегната, и спокойно зачака възрастният директор да свърши с най-лошото. Астрономите бяха странни птици, общо взето, а ако действията на Атон през последните два месеца означаваха нещо, то същият този Атон беше най-странната птица между тях.

Атон 77 възвърна гласа си и въпреки че той трепереше от сдържани емоции, грижливо подбираната, малко педантична фразеология, с която прочутият астроном беше известен, не му измени.

Читать дальше →