Моят син, физикът

Начало книги

Косата й бе светлозелена, убит ябълковозелен цвят. Прическата — доста старомодна. Имаше нежни ръце и маникюр с едноцветен лак — жените го предпочитаха преди трийсет години, преди да станат модерни шарките на райета и точици.

Усмихваше се мило, а от погледа й струеше спокойствие, което се дължеше на старостта.

Обстановката наоколо бе крещящо противоположна заради суматохата, обхванала цялото огромно държавно учреждение.

Покрай нея изтича едно момиче, което само след няколко крачки внезапно се спря, обърна се и я загледа озадачено:

— Вие как влязохте?

— Аз търся сина си, физика — усмихна се жената.

— Вашия син…

— Той е инженер по комуникациите. Старши физик Джерард Кремона.

— Доктор Кремона. Ами той е… А къде е пропускът ви?

— Ето го. Аз съм неговата майка.

— Ами какво да ви кажа, госпожа Кремона? Аз трябва да… Кабинетът му е ей там в дъното. Попитайте някого — момичето се обърна и се затича отново нанякъде.

Читать дальше →