Махай се, дъжд

Начало книги

— Ето я пак — каза Лилиан Райт, докато внимателно нагласяваше венецианските щори. — Ето я, Джордж.

— Ето я коя? — попита съпругът й, опитвайки се да постигне задоволителен контраст на телевизионната картина, за да може да гледа мача.

— Госпожа Сакаро — отговори тя и за да изпревари неизбежния въпрос на своя съпруг „Коя е тази?“, бързо добави: — Новата съседка, за Бога.

— О-о.

— Прави си слънчеви бани. Непрекъснато слънчеви бани. Чудя се къде е момчето й. В ден като този той обикновено е навън, стои в огромния им двор и удря топката в къщата. Виждал ли си го някога, Джордж?

— Чувал съм го. Версия на китайското водно мъчение. Бум в стената, туп на земята, шляп в ръцете. Бум, туп, шляп. Бум, туп…

— Той е добро момче, тихо и чудесно възпитано. Иска ми се Томи да се сприятели с него. Бих казала, че са на една и съща възраст, около десет години.

— Не съм знаел, че Томи има трудности със сприятеляването.

Читать дальше →