Измишльотини за деца

Начало книги

След първия пристъп на отвращение Жан Прентис възкликна:

— Проклятие, та ти си насекомо.

Това беше констатация, а не обида и съществото, което се бе настанило на бюрото на Прентис, каза:

— Разбира се.

То бе дълго около тридесет сантиметра, много слабичко, а формите му удивително наподобяваха миниатюрна карикатура на човешко същество. Пръчковидните му ръце и крачка бяха разположени по двойки в горната част на тялото. Крачката му бяха по-дълги и по-тънки от ръцете. До коляното се изпъваха успоредно по дължината на тялото, а оттам нататък се извиваха напред.

Съществото седеше върху коленете си, а когато то се намираше в тази поза, върхът на мъхнатото му коремче обираше прахта от бюрото.

Прентис имаше предостатъчно време, за да наблюдава всички тези детайли. А обектът не възразяваше да бъде наблюдаван. По-точно съществото приемаше вниманието с видимо удоволствие, макар и да бе свикнало на вълнуващ, възторжен прием.

Читать дальше →