Инкубатори

Начало книги

Полицейският сержант Манкевич говореше по телефона и никак не се забавляваше. Погледнат отстрани, разговорът му звучеше горе-долу така:

— Точно така — каза той — това бяха точните му думи. Дойде тука и ми казва: „Хвърлете ме в затвора, защото искам да се самоубия.“

— …Не мога да Ви помогна. На мен също ми прозвуча налудничаво.

— …Вижте, господине, този тип отговаря на описанието. Искате ми информация и аз Ви я давам.

— …Имаше точно такъв белег на дясната буза и каза, че името му било Джон Смит. Той не каза, че е Доктор еди-кой си.

— …Е сигурно е някой мошеник. Никой не се казва Джон Смит. Поне тук, в полицията.

— …Сега е в затвора.

— …Да, точно това имах предвид.

— …Съпротива на офицер, нападение и обида, злонамерена вреда. Това са трите точки в обвинителния акт.

— …Добре, чакам.

Манкевич погледна офицер Браун и закри с ръка слушалката. Огромната му длан покри почти целия телефон. Тъпото му лице беше зачервено и разгневено под рошавата бледожълта коса.

Читать дальше →