Двестагодишният човек

Начало книги

Ендрю Мартин каза „Благодаря“ и седна на предложения му стол. Нямаше вид да е стигнал до крайния предел на търпението, но в действителност беше така.

Всъщност нямаше никакъв вид, защото лицето му беше напълно безизразно, с изключение на тъгата, която някой можеше да си въобрази, че вижда в очите му. Косата му беше гладка, светлокафява, с тънички косми, а по лицето му нямаше окосмяване. Изглеждаше току-що гладко избръснат. Дрехите му бяха доста старомодни, но спретнати и в тях преобладаваше кадифен пурпурночервен цвят.

Срещу него зад бюрото седеше хирургът, а върху плочката с името му на бюрото беше изписан цял ред букви и цифри, на които Ендрю не обърна никакво внимание. Достатъчно беше да го нарича „докторе“.

— Кога може да се направи операцията, докторе? — попита той.

Хирургът отговори спокойно, с онази нотка на уважение, която всеки робот винаги използува, когато се обръща към човешко същество.

Читать дальше →