Човекът, който спря стачката

Начало книги

Елвис Блай потри пухкавите си ръце и каза:

— Думата е „самостоятелност“.

Той се усмихна неловко, помагайки на Стивън Ламорак да запали. Имаше някаква притесненост в гладкото му лице с малки, ококорени очи.

Ламорак изпусна дима одобрително и кръстоса дългите си крака. Косата му вече беше прошарена със сиво, а челюстта му бе масивна.

— Домашни ли са? — попита той, гледайки критично цигарата. Опитваше се да прикрие

собственото си безпокойство, породено от напрегнатостта на другия.

— Съвсем — отговори Блай.

— Учудвам се — каза Ламорак, който беше земен жител, — че имате място на малката ви планета за такива удоволствия.

Ламорак си спомни първия път, когато видя Елзивър от визиекрана на космическия кораб. Това беше грапав, нащърбен, безатмосферен планетоид, няколко мили в диаметър, съдържащ само прашно-сиви груби скали, глупаво блеснали на светлината на Слънцето, отдалечено от него на 200 000 000 мили. Планетоидът беше единственият обект, по-голям от миля, който обикаляше около слънцето, а сега хората се бяха задълбали в този миниатюрен свят и бяха сътворили общество на него. Самият той, като социолог, беше дошъл да проучи света и да види как живеят хората тук.

Читать дальше →