Билярдната топка

Начало книги

Джеймс Прис винаги говореше бавно. Може би трябва да го представя като професор Джеймс Прис, въпреки че беше известен и без титла.

Бях го интервюирал достатъчно пъти, за да знам какво представлява. Умът му работеше прекалено бавно, въпреки че беше най-великият ум, след този на Айнщайн. Може би причината се криеше в неговата колосалност. Самият професор често признаваше своята мудност.

Изрича нещо отнесено, после се замисля и добавя друго. Дори за тривиални неща уникалният му мозък ще се колебае, ще рисува нови краски досадно бавно.

„Ще изгрее ли Слънцето утре?“, представям си го как разсъждава. Какво означава глаголът „изгрява“? Има ли връзка съществителното „слънце“ с него?

Прибавете към това и безличната му, бледа физиономия, върху която се чете единствено несигурност. Прошарена и рядка, но грижливо сресана коса, изтъркан, демодиран костюм и ще си съставите достоверен образ за професор Джеймс Прис — лишен от магнетизъм и чар застаряващ учен.

Читать дальше →