Убийства в Декагона

Начало книги

Морето нощем. Време на покой.

Глухата песен на вълните, издигнали се от безкрайния мрак и затихнали отново.

Той седеше на студения бетон на вълнолома и се взираше в черната бездна. Тялото му губеше очертания сред парата на ледения му дъх.

Месеци наред страдаше ужасно. От седмици обмисляше нещата. С дни само това се въртеше в ума му. Сега съзнанието му бе съсредоточено върху една — едничка ясно формулирана цел. Беше планирал всичко. Подготовката беше към края си. Вече трябваше търпеливо да чака да паднат в капана.

Знаеше, че кроежът му далеч не е съвършен. По-правилно беше да го нарече калпав, но нямаше намерение да изпипва всеки детайл. Колкото и да се старае, човекът си остава човек, не може да се превърне в бог.

Лесно бе да си представи, че е всевишен, но знаеше, че дори и най-надарените хора не са способни да достигнат божествено съвършенство. Умее ли някой да предрече бъдещето, когато то се формира от човешката психология и поведение, и, разбира се, от късмета?

Читать дальше →