За лисицата

Начало книги

Лисицата лежала под едно дърво. Върху гърба й паднало едно листо. Скочила лисицата, побягнала, а насреща й вълкът:

— Лисанке, какво става?

— Какво става ли? Земята се събаря, небето пада!

— Кой ти каза?

— С очите си видях, с ушите си чух! — и хукнала.

— И аз идвам с теб! — казал вълкът.

Бягали, бягали — насреща им мечката.

— Вълчо, къде бягаш, какво става?

— Какво става ли? Земята се събаря, небето пада!

— Кой ти каза?

— Лисицата.

— Лисанке, а на теб кой ти каза?

— С очите си видях, с ушите си чух!

— И аз идвам с вас!

— Да бягаме!

Бягали, бягали — насреща им козелът.

— Мецано, какво става, къде бягаш?

— Земята се събаря, небето пада!

— Кой ти каза?

— Вълкът.

— Вълчо, а на теб кой ти каза?

— Лисицата.

— Лисанке, а на теб кой ти каза?

— С очите си видях, с ушите си чух.

— И аз идвам с вас!

— Да бягаме!

Бягали, бягали, срещнали още овена и петела, и на тях казали същото, и те хукнали. Събрали се така и поели заедно лисицата, вълкът, мечката, козелът, овенът и петелът. Надвечер стигнали до една мелница и решили да нощуват в нея. Влезли и насядали: първо лисицата, след това — вълкът, мечката, козелът, овенът и последен — петелът. Лисицата станала и казала:

Читать дальше →