За двамата братя с неверните жени

Начало книги

Дали е било, дали не е било — живели трима братя. И тримата били ловци. Всеки ден ходят на лов, с това се прехранват.

Дошло време — оженили се и тримата и си живеят.

Ама двете по-големи булки си намерили приятелчета-змейове. Отидат братята на лов, а жените пуснат змейовете при себе си и се веселят. Само най-младата булка седи сама в ъгъла, плаче.

Когато братята трябва да се приберат от лов, змейовете си отиват, а неверните жени посрещат мъжете си, целуват ги, милват ги. Само най-младата булка стои тъжна и не милва мъжа си.

Гледал, гледал жена си най-малкият брат и казва:

— Защо стоиш като сърдита кукумявка и не изричаш ласкава дума? Виж как моите були обичат и милват мъжете си. Защо си толкова тъжна, каква е тази скръб у теб?

Жената отвръща:

— Утре, като тръгнеш на лов, измисли нещо, изостани от братята си и се върни в къщи, ще научиш каква ми е скръбта.

На другия ден, като тръгнали братята на лов и изминали половината път, най-малкият изостанал, обърнал се и поел към къщи.

Читать дальше →