Ум и Щастие

Начало книги

Срещнали се веднъж Умът и Щастието и подели спор. Щастието казало:

— Аз съм по-силно и по-нужно от теб!

— Не, аз! — казал Умът.

Не се знае дали са спорили дълго, знае се само, че спорът им нямало да има край, ако Умът не рекъл:

— Хайде да изпитаме силата си на някого!

Щастието се съгласило и казало:

— При падишаха служи един келчо. Всички го измъчват, по сто пъти на ден го чукат по голото теме. А пък аз ще го ощастливя, горкия.

Спрели се на това Умът и Щастието и се разделили. И ето че Щастието тихомълком се заселило в келчото. Изминал един ден и келчо бил чукнат само десет пъти по темето, на втория ден — само три пъти, на третия — нито веднъж. На четвъртия ден падишахът излязъл на разходка и го срещнал. Видял падишахът, че плешивото му теме е покрито със синини и драскотини, съжалил слугата си, повикал го и казал:

— О, драги келчо, зная, че на ден по сто и повече пъти те чукат по плешивината. Така ти можеш и да умреш! От днес от водовоз те прехвърлям за гледач на добитък. Ще чистиш краварника.

Читать дальше →