Цар Аджиб

Начало книги

Чудният цар Аджиб обичал от дете морето. Когато се качил на престола, той зачестил пътуванията си по море, забравил задълженията към поданиците си, изоставил грижите за царството и за възцаряването на справедливостта между хората. Едва завърнал се от пътуване, той се стремял към друго. Веднаж цар Аджиб подготвил за пътуване голям кораб и взел със себе си многобройна свита. Корабът излязъл в открито море. Вятърът бил благоприятен и морето било спокойно. На четиридесет и първия ден завилняла силна буря, смрачило се, морето се развълнувало, вълните заиграли с кораба, заплашвайки да го потопят всеки миг. Така в страшно безпокойство от морското вълнение минали десет дни. После бурята стихнала.

Капитанът на кораба не знаел къде се намират. Като разбрал, взел да вика, да плаче и да се удря по лицето от силна скръб.

— Какво се е случило? — попитал го цар Аджиб.

— Загинахме, загинахме, о, повелителю! — отвърнал, плачейки, капитанът.

Читать дальше →