Приказка за справедливия Мардахай

Начало книги

Ще ви разкажа за един сиромах. Той имал три деца — едно от друго по-малки, а в къщи нямал нищо. Веднъж, когато на сиромаха му оставали само малко трици, той казал на жена си:

— Ще ида на печалба. Остана ли жив — ще се върна и ще прегърна пак децата си, а пък ако загина, значи такава е съдбата. А ти опечи питки от триците и нахрани децата.

Жената опекла тричени питки, дала една част на мъжа си за път, а другата част оставила за децата. Сиромахът прегърнал жена си, целунал децата и излязъл от къщи.

Скоро вече крачел по пътя за град Дербент. Сиромахът бил облечен с окъсан халат, ходел без шапка, бос, а времето било хладно като през месец декември.

Дълго ли вървял сиромахът, кратко ли, но ето че стигнал до дербентската крепост. Блъснал чугунените порти, но те били замръзнали и не се отворили. Тогава сиромахът тръгнал надолу към махалите.

По онова време в Дербент живеел един богаташ, беят Абдула, и сиромахът случайно спрял пред неговия дом. Гледа сиромахът: седи на балкона Абдула с жена си, пред тях шишета с ракия и вино, а от овнешкия пилаф се вдигат облаци пара. Ама какво да ви разправям: всичко, което било нужно на стопанина, слугите били турили на масата. Гледа сиромахът всичко това и си преглъща слюнките. Много му се дояло. Извадил тричената си питка и задъвкал с такава наслада, сякаш не яде питка, а козунак от трапезата на Абдула.

Читать дальше →