Приказка за мързеливеца

Начало книги

Живеел някога един селянин, който имал много мързелив син. Толкова бил отпуснат, че и вода да пие го мързяло да стане.

Веднъж край къщата им карали волове. Мързеливецът пита:

— Татко, къде карат тези волове?

— На оран, синко — отвръща бащата.

Мързеливецът му дума:

— Татко, качи ме утре на вола, заведи ме на нивата, ама не карай много бързо.

— Добре.

Сутринта завел сина си на нивата. Когато минало пладне, мързеливецът казал:

— Гладен съм.

— Е, щом е така, слез от вола, нека попасе, а пък аз ще ида да донеса ядене.

— Не, няма да сляза.

Бащата го оставил сам и се запътил към къщи. Мързеливецът вижда, че наоколо няма жива душа, и решил да подкара воловете. „Да видим дали ще тръгнат?“ — мисли си той.

Воловете се поместили и спрели. Мързеливецът ги бие с остена, те не се помръдват. Слязъл през хомота.

— Ще видя за какво се е закачил палешникът, защо спряха воловете — говори си сам.

Разровил пръстта с ръце и се слисал: в една яма били скрити няколко медни делви, пълни със злато. Върху златото били сложени четири теглилки. Момъкът седнал върху съкровището, а теглилките заровил в пръстта.

Читать дальше →