Приказка за крадеца

Начало книги

Живял едно време, пък може и да не е живял, един цар. Царят имал слуга. Слугата бил много сръчен и добре си знаел работата.

Ала ето че веднъж слугата решил: „Хайде да се науча на още някакъв занаят“. Мислил, мислил, търсил, избирал — и избрал кражбата. Остави си калпака в царските покои, след това се промъкне и го отнесе.

Царят видял как краде калпака си, повикал го и му дума:

— Хей, момко, какво правиш там?

— Господарю — отговорил слугата, — научих се да ти служа добре, искам да се науча и да крада.

— Добре — рекъл царят, — имам един бял кон: ако го откраднеш — ще получиш две хиляди, ако не го откраднеш — ще ти взема главата.

— Много добре — казал крадецът.

Царят заповядал да вкарат коня в конюшнята, турил един човек на коня, на друг дал юздата в ръце, трети поставил на вратата.

Крадецът станал през нощта, взел различни ястия и стомна ракия, занесъл всичко на вардачите и казва:

— Царят ви го изпрати, похапнете и пийнете, за да не заспите.

Читать дальше →