Новодомци в гората

Начало книги

Наесен селяните подпалили стърнищата да подготвят нивята за нова оран. В туй време недалеч един вол кротко си пасял. Подухнал насреща му лек ветрец и довял дим от стърнищата. Волът го подушил и се уплашил: помислил, че земята се е подпалила.

Бягал, бягал, ето ти насреща едно магаре.

— Стой, бре Сивчо, защо тичаш като пощръклял? — попитало го то.

— Бягай да бягаме, Клепоушко, че земята се е подпалила!

— Ау-у! Да бягаме тогава заедно, да се спасяваме.

Магарето свило уши и запрепускали двете добичета. Бягали, бягали, а насреща им — куче и котка. Питат:

— Къде сте се разбързали, приятели?

— Спасявайте се, защото земята се е подпалила!

— Тъй ли? — И ние ще бягаме с вас — рекли двете животинчета и затичали подире им.

Бягали, що бягали, среща ги един петел.

— Накъде, бе братя, сте се понесли? — попитал.

— Бягай, Петльо, да бягаме, че земята се е подпалила, да не изгориш и ти!

— Щом е тъй, и аз ще бягам с вас.

Читать дальше →