Лисицата и фазанът

Начало книги

Живеела в нашия край една лисица. Добре си живеела. Ала дошла старостта при нея и лисицата вече не можела да си набавя храна. По цели седмици не слагала късче месо в уста, а за пилешко забравила и да мисли.

И ето един ден лисицата видяла в горския гъсталак един фазан, кацнал на едно дърво.

Приближила се лисицата до дървото, където бил кацнал фазанът, и казала:

— Хей, фазане, хайде да се побратимим!

— Че къде се е чуло и видяло лисица да се побратимява с птици? — отвърнал фазанът и се засмял.

— Повярвай ми, от чисто сърце ти предлагам — настояла лисицата.

— Ама как така, та нали ти си лисица, враг на птиците. Нима врагът може да стане брат?

Тогава хитрата лисица започнала да се кълне в паметта на дедите си.

Повярвал фазанът на клетвата на лисицата и се съгласил да се побратими с нея. Започнали да живеят братски. Фазанът подмамвал приятелите си на гости, а лисицата ги хващала и изяждала. Забравила за глада, надебеляла. И така се сдружили фазанът и лисицата, че дори нощем не се разделяли, сякаш са брат и сестра.

Читать дальше →